Разобличаване на фалшиви новини

Немските военнопленници

  Въпрос: САЩ избили ли са 2,5 млн. немски военнопленници?

Отговор: Не

На 18 май 2019 е публикувана статия на име  “Как САЩ избиха 2,5 млн. немски военнопленници – повече от Сталин, който се оказва “хуманитарист”, сравнен с тях…”. В нея са констатирани тези, които не са подкрепени с никакви факти, извадки или източници. Статията се разпространява в социалната мрежа фейсбук и следователно достига повече хора. Нека видим в какво се състои:


“Кратка новина, която се появи на уебсайта на ВВС на 9 май, е сведена до това, че в Русия се връща образът на Сталин от миналото, вождът на победата, но в същото време са забравени неговите престъпления.”

На официалния сайт на ВВС няма качена новина на 9 май 2019  – сайт

Последните социологически проучвания показват нарастване на положителните оценки за Сталин сред руската младеж. – през 2019 е проведено Левадското гласуване

Но авторът на тази новина не рискува да се задълбочава на тази тема. Не само защото ще му е трудно да омаловажи ролята на Сталин, но и защото има доста неприятните неща за съюзниците. Човек трябва само да посочи фактите, и образът на западните победители започва да се руши. 

    Отново, такава статия няма. – сайт

Една от най-драматичните страници от края на Втората световна война е отношението на американците към германските военнопленници. Това не е приемливо да се разпространява, но няма нищо тайно, което да не стане явно. През 1989 г. излиза книгата на Джеймс Бак (James Bacque) „Лагерите на смъртта на Айзенхауер. Последната мръсна тайна на Втората световна война“, в която са изложени факти, към които западните историци неохотно се обръщат.

    Такава книга не съществува, има се предвид статията му във вестник “Saturday Night”, публикувана септември 1989. Много историци твърдят, че разсъжденията на Бак са крайно преувеличени (особено в други негови творби). Според експерти неговите твърдения за 30% смъртност на НВП (немските военнопленници) са “обобщение базирано в/у правописна грешка”.Ниал Фергъсън твърди, че едва 1% от НВП (или от 56 до 78 хиляди) са загинали в щатските лагери.

“На 26 април 1945 г. върховният главнокомандващ на САЩ Дуайт Айзенхауер одобрява създаването на нова категория от пленниците – Disarmed Enemy Forces (разоръжени вражески сили). Тази категория затворници, измислена от американците, не попада в обхвата на Женевската конвенция и тя не трябва да се снабдява с продоволствие.”

Ниал Фергъсън пише, Баковите “калкулации прекалено надхвърлят и немските, и американските пленници и смътността им”. Това, за което става въпрос, е, че през 10 март 1945 се приема, че пленници след Денят на победата не трябва да се приемат като военнопленници, защитени от Женевската конвенция, поради липса на достатъчно ресурси. През 16 юни 1945 САЩ, Франция и Великобритания имат общо 7,5 милиона военнопленници и за 2 дни САЩ пуска 1,2 милиона от тях. В крайна сметка на Международният комитет на Червения кръст не е било позволено да участва и да помага на НВП и въпреки че положенията  се оправят, в лагерите във Франция умират 16 хиляди НВП в 1945, но това изобщо не се доближава констатираните в заглавието 2,5 милиона.



Таблицата е направена според изчисленията на Фергъсън



На 26 април 1945 г. върховният главнокомандващ на САЩ Дуайт Айзенхауер одобрява създаването на нова категория от пленниците – Disarmed Enemy Forces (разоръжени вражески сили). Тази категория затворници, измислена от американците, не попада в обхвата на Женевската конвенция и тя не трябва да се снабдява с продоволствие. Първите немски военнопленници, попаднали при американците, получиха статут на „разоръжени вражески сили“ на 4 май 1945 година. В същия ден Министерството на отбраната на САЩ забранява и изпращането и получаването на писма до военнопленниците. Няколко дни по-късно Държавният департамент на САЩ уведомява Международния комитет на Червения кръст, че отпада необходимостта делегациите на МКЧК да посещават лагерите.

Червеният кръст няма право да помага на НВП до 4 февруари 1946. Самата организация заявява, че често са виждали НВП в “ужасни” условия, което е последвано от значително подобряване на условията на живот на немските пленници. Официални статистики говорят, че в Rheinwiesenlager (лагерите, за които става въпрос в статията) общо са загинали 3000; немски източници дават информация за 4,537; Рудолф Румел смята, че фигурират около 6,000, но никой друг освен Джеймс Бак, не говори за числа по-големи от 10 хиляди, докато неговите предположения достигат до 1 милион (естествено много историци смятат сметките му за крайно неточни и го критикуват със слаба проучитвателна способност)

С прехвърлянето на немските военнопленници в категорията „разоръжени вражески сили“, американците получиха свободата, да създадат условия в лагерите, които по нищо не отстъпваха, а в някои отношения дори превъзхождаха условията на нацистките лагери на смъртта.

    Тук е нужно само едно сравнение:

Сравнено само с 56 до 78 хиляди смъртни случая в американските “лагери на смъртта”


Оказва се обаче, че от 2,5 милиона регистрационните картони 1,5 милиона са били унищожени, а записаните в тях лица, са обявени за „безследно изчезнали“. Може би това е действителният брой германци, загинали в американски лагери. В Нюрнберг по това време вече е започнал историческият процес срещу нацистките престъпници, но съвсем близо, в долината на Рейн американските победители са извършили геноцид на пленени хора. Има различни обяснения за жестокостта на Айзенхауер, който осъди над един милион пленници на смърт. Но каквито и да са тези обяснения, Съветският съюз, който претърпя несравнимо по-тежки загуби в тази война, не стигна до такова черно отмъщение.

    Освен забелязващата се несвързаност на текста (главно с дадените числа), се забелязва и проявената симпатия към СССР, където смъртността на НВП е 35,4% според американски данни / 13,9% според съветски  в сравнение със само 1% (общо НВП и така наречените “разоръжени вражески сили”)  в американските лагери.

Според Стивън Амброус Бак грешно е разбрал точно колко е бил броят на НВП в Запада: повече от пет милиона, вместо очакваните три, са пресекли река Елба, за да “избягат от СССР”. 

Статията говори за 1,5 милиона изгубени “картони”, а в книгата на Бак “Други загуби” се предполага, че 500 хиляди са в СССР. Когато КГП прави справка през 90-те години на 20-ти век се открива, че 356,687 войници и 93,900 граждани, записани като изчезнали, са открити записани в листа на Буланов като “умиращи в съветски лагери”.

Немската Машке комисия, изучавали през 60-те и 70-те съдбата на НВП в споменатите рейнски лагери, стига до факта, че едва 3,053 са загинали.

Статията е публикувана от Кирил Панайотов, ученик от ППМГ “Акад. Никола Обрешков” гр. Бургас

Извадки, източници:

  1.  2,055,575 German soldiers surrendered between D-Day and April 16, 1945, The Times, April 19 p 4; 755,573 German soldiers surrendered between April 1 and 16, The Times, April 18 p 4, which means that 1,300,002 German soldiers surrendered to the Western Allies between D-Day and the end of March 1945.
  2. a b c The Daily Telegraph Story of the War, Vol. 5 p153, ‘The Allied armies in the West captured more than 1,500,000 prisoners during April.’
  3. a b c The Times, March 28 page 4, headline ‘A WHIPPED ARMY, REVIEW BY SUPREME COMMANDER.’ … ‘Quarter of a million German soldiers have been captured since March 1,’ press release dated March 27.
  4. ^ Eisenhower, Crusade in Europe, William Heinemann 1948, p 421
  5. ^ The Daily Telegraph Story of the War, Vol. 5 p 127. ‘In the first fourteen days of April 548,173 German prisoners were taken
  6. ^ In the last sixteen days of April, (over) 951,827 Germans were captured to make a total of (over) 1,500,000 for the whole of April, see The Daily Telegraph Story of the War, Vol. 5 p153
  7. a b c The number of prisoners taken in March was approaching 350,000, SHAEF Weekly Summary No. 54 w.e.April 1st. PART I LAND Section A, ENEMY OPERATIONS. Thus the total for March and April was well over 1,800,000. (over 300,000 plus 1,500,000.)
  8. ^ The Times, May 1st 1945 p 4
  9. ^ Indicative of the huge discrepancy are the Heeresarzt 10-Day Casualty Reports per Theater of War, 1945 [BA/MA RH 2/1355, 2/2623, RW 6/557, 6/559]. While certainly incomplete (especially for the period 11-20.4.1945), they reflect the ratio between casualties in both theaters in the final months of the war. For the period 1.3.1945-20.4.1945 they recorded 343,321 killed and wounded in the East (62,861 killed, 280,460 wounded) vs. 22,598 killed and wounded in the West (5,778 killed, 16,820 wounded), an East vs. West ratio of about 15:1 in killed and wounded. The largest difference was in the period from 1-10.4.1945, for which the Heeresarzt recorded 63,386 killed and wounded in the East (12,510 killed, 50,876 wounded) vs. only 431 in the West (100 killed, 331 wounded), an East vs. West ratio of about 147:1 in killed and wounded.
  10. a b The Times, Feb 23rd 1945 p 4
  11. ^ The World War II Databook, by John Ellis, 1993 p256.
  12. ^ The World War II Databook, by John Ellis, p185.
  13. ^ UNITED STATES ARMY IN WORLD WAR II The European Theater of Operations THE SUPREME COMMAND by Forrest C. Pogue. CENTER OF MILITARY HISTORY UNITED STATES ARMY WASHINGTON, D. C., 1989. PP. 542-543
  14. ^ The World War II Databook, by John Ellis, p256.
  15. ^ MacDonald, C (1993), The Last Offensive: The European Theater of Operations.CENTER OF MILITARY HISTORY UNITED STATES ARMY WASHINGTON, D. C., 1993. Page 478: “Allied casualties from D-day to V–E totaled 766,294. American losses were 586,628, including 135,576 dead. The British, Canadians, French, and other allies in the west lost slightly over 60,000 dead”.
  16. ^ 263,000 Germans killed according to George C Marshall, Biennial reports of the Chief of Staff of the United States Army to the Secretary of War : 1 July 1939–30 June 1945. Washington, DC : Center of Military History, 1996. Page 202. According to MacDonald (The Last Offensive, page 478), “exclusive of prisoners of war, all German casualties in the west from D-day to V–E Day probably equaled or slightly exceeded Allied losses”. In the related footnote on the same page MacDonald writes the following: “The only specific figures available are from OB WEST for the period 2 June 1941 – 10 April 1945 as follows: Dead, 80,819; wounded, 265,526; missing, 490,624; total, 836,969. (Of the total, 4,548 casualties were incurred prior to D-day.) See Rpts, Der Heeresarzt im Oberkommando des Heeres Gen St d H/Gen Qu, Az.: 1335 c/d (IIb) Nr.: H.A./263/45 g. Kdos. of 14 Apr 45 and 1335 c/d (Ilb) (no date, but before 1945). The former is in OCMH X 313, a photostat of a document contained in German armament folder H 17/207; the latter in folder 0KW/1561 (OKW Wehrmacht Verluste). These figures are for the field army only, and do not include the Luftwaffe and Waffen-SS. Since the Germans seldom remained in control of the battlefield in a position to verify the status of those missing, a considerable percentage of the missing probably were killed. Time lag in reporting probably precludes these figures’ reflecting the heavy losses during the Allied drive to the Rhine in March, and the cut-off date precludes inclusion of the losses in the Ruhr Pocket and in other stages of the fight in central Germany.”
  17. ^ Wolf Stegemann, Der Ruhrkessel: Ende der Kämpfe im Westen – Verbrechen der Wehrmacht, der SS und Gestapo an der Bevölkerung bis zum letzten Tag
  18. ^ MacDonald 1993, pp. 370 and 372.
  19. ^ Berlin, The Downfall p. 337.
  20. ^ SHAEF Weekly Intelligence Summary, No.51, w.e. March 11
  21. ^ The Daily Telegraph, Story of The War, Vol. 4, p104
  22.  SHAEF Weekly Intelligence Summary, No.51, w.e. March 11 PART I LAND Section H, Miscellaneous 3 Allied Achievements in the West.
  23. ^ Eisenhower Crusade in Europe, p331.
  24. ^ Antony Beevor, D-Day the Battle for Normandy, Penguin 2012, p522.
  25. ^ Eisenhower, Crusade in Europe, p324.
  26. ^ OB WEST reported the following figures for the period 2 June 1941 – 10 April 1945: Dead, 80,819; wounded, 265,526; missing, 490,624; total, 836,969. The missing probably include a significant percentage who were killed. These figures are only for the field army and due to time lag probably do not include losses during the Allied drive to the Rhine in March 1945. (MacDonald 1993, p. 478). However, the figures would include all casualties, including prisoners of war reported as missing, that the field army incurred in 1944. Moreover there were no Allied operations in September 1944 that could have yielded such large number of prisoners (Pogue 1989, pp. 244-260 and 279-318).
  27. ^ The World War II Databook, by John Ellis, 1993 p255.
  28. ^ The World War II Databook, by John Ellis, 1993 p255.
  29. ^ The World War II Databook, by John Ellis, 1993 p254.
  30. ^ The World War II Databook, by John Ellis, 1993 p254.
  31. a b The Daily Telegraph, Story of the War, Vol. 4, p183.
  32. ^ The Times, Feb 6th 1945, p4, under headline ‘GEN BRADLEY’S COMMAND’.
  33. ^ The Times, Feb 23rd 1945, p4 under headline ‘MORE THAN 1,000,000 GERMAN PRISONERS’
  34. ^ Eisenhower, Crusade in Europe, p41.
  35. a b Eisenhower, Crusade in Europe, p431.
  36. ^ SHAEF Weekly Intelligence Summary No 55, w.e. April 8th 1945. PART 1 LAND, Section D ENEMY CAPABILITIES.
  37. a b The Daily Telegraph , Story of the War, Vol. 5, p127. ‘In the first fourteen days of April 548,173 German prisoners were taken.’ This means that between April 6 and 14 402,173 prisoners were taken.
  38. a b Between 1st and 21st April 1945 over 1,000,000 German soldiers surrendered in the West, Eisenhower Crusade in Europe, p452, which means that more than 450,000 surrendered between 15th and 21st April.
  39. ^ Between 1st and 20th April less than 1,000,000 German soldiers surrendered, SHAEF Weekly Intelligence Summary No 57, w.e. April 22nd, which means between 21st and 30th April over 500,000 surrendered at a rate of over 50,000 a day.
  40. ^ Source: R. Overmans, Soldaten hinter Stacheldraht, Ullstein 2002. p272– 273.
  41. ^ Overmans, Rüdiger (2004). Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg. Oldenburg. p. 265-66. ISBN 3-486-20028-3.
  42. ^ Center of Military History, 1996. The Last Offensive, page 478)
  43. ^ Overmans, Rüdiger (2004). Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg. Oldenburg. p. 286-89. ISBN 3-486-20028-3.
  44. ^ The Daily Telegraph, Story of The War, Vol.4,p148
  45. ^ The Times, February 23 1945, p4. ‘There are now well over 1,000,000 German prisoners in allied hands. … Since D-Day over 900.000 have been taken in France,’
  46. ^ The Daily Telegraph, Story of theWar, Vol. 5, p130, ‘This is the final debacle of the Wehrmacht. On Monday the American First Army created a new record by taking 97,118 prisoners in a day.’
  47. ^ The Times, April 18 1945, p4. Headline ‘755,573 PRISONERS IN 16DAYS.’
  48. ^ The Times, April 20 1945, General Bradley at a Press conference, ‘Since we crossed the Rhine we have taken altogether 842,864 prisoners …. 316,930 prisoners were taken in the Ruhr pocket.’
  49. ^ The Times, April 19 1945, p4. Headline ‘2.055,575 PRISONERS SINCE D DAY.’
  50. ^ Antony Beevor, Berlin, The Downfall, Penguin 2007 p145.
  51. ^ Berlin, The Downfall, p144.
  52. ^ The Times, Mar 27th 1945 p4.
  53. ^ The Daily Telegraph, Story of the War 1945, Vol. 5, p98.
  54. ^ The Daily Telegraph, Story of the War 1945, Vol. 5, p110
  55. ^ Berlin, The Downfall, p145-6.
  56. ^ Berlin, The Downfall p144.
  57. ^ Berlin, The Downfall, p147.
  58. ^ Heeresarzt 10-Day Casualty Reports per Theater of War, 1945 [BA/MA RH 2/1355, 2/2623, RW 6/557, 6/559]
  59.  Ferguson, Niall, Prisoner Taking and Prisoner Killing in the Age of Total War: Towards a Political Economy of Military Defeat, War in History, Vol. 11, 2004, Part 2, page 186
  60.  In April, the War Department approved treating all members of the German armed forces captured after the declaration of ECLIPSE conditions or the cessation of hostilities, and all prisoners of war not evacuated from Germany immediately after the conclusion of hostilities, as “disarmed enemy forces,” and specified that such captives would be responsible for feeding and maintaining themselves. The ruling did not apply to war criminals, wanted individuals, and security suspects, who were to be imprisoned, fed, and controlled by Allied forces. The War Department further directed that no public declaration was to be made on the status of the German armed forces. (Smith p. 93)
  61. Ambrose, Stephen (1992), “Eisenhower and the Germans”, in Bischoff, Gunter; Ambrose, Stephen (eds.), Eisenhower and the German POWs, New York: Louisiana State University Press, ISBN 0-8071-1758-7
  62. Ambrose, Stephen (February 24, 1991), “Ike and the Disappearing Atrocities”, The New York Times

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.